Автор на статията: Румен Стоянов - български поетписателпреводачдипломат и професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в Катедрата по испанистика и португалистика.

Също като Бразилия (португалски кораби, водени от Педро Алвареш Кабрал, пускат котва до нейни брегове на 21.4.1500) българо-бразилските литературни отношения имат точна рождена дата: 17 април 1915. На последната дата „Карета” („Гримаса”), прочуто хумористично списание, отпечатва в Рио де Жанейро разказа „Дружество „Въздържание”, взет от Алековия „Бай Ганю”. (Кой е извършил превода и дали е работил с първоообраза не знаем, или през кой език е минал.) Изхождайки от тоя хартиен факт, годината 2015-а оказва се неочаквано знаменателна: един век българо-бразилски литературни вземодавания. Тя протича белязана с редица прояви, че да заеме подобаващо й място в нашето културно общуване с инородности. Вестник „Словото днес” помести в брой 1/8.1.2015 статията „Сто години българо-бразилски лутературни отношения” от Румен Стоянов. Излезе, пак в София, стихосбирката „Впечатления”, двуезична, авторката Вера Лопес работи в бразилското посолство, предговор „За втори път” на Р. Стоянов. Тя е събрала неща, писани тук и по тоя начин е първата бразилска книга, изцяло създадена у нас, любопитен случай, дано не остане единствен, потвърждаващ изненадващо възходящия развой на книжовните връзки между Страната на розите и Страната на кафето. Яви се и „П(р)оглед”, сборник разкази на Машадо де Асис, подбор, превод, предговор „Поглед назад с оглед напред” от Р. Стоянов. И подир най-безспорния класик ред е на Илко Минев с „Дъщерята на реките”. 

Когато (2014) ) излезе първият му роман „Преди да замлъкна”, то бе една много приятна изненада в двупосочните ни книжовни отношения. И сега той, неподозираемо скоро,  я повтаря инакояче: Илко Минев е единственият с два романа в столетното българско литературно присъствие в Бразилия. Нека упомена, че първият наш роман в оная огромна държава е „Снаха” (1964) от Георги Караславов: единствен чак до повествователя Минев: половин столетие празнина. 

Из въпросната стогодишнина къде стои тоя невероятен Илко Минев, роден в София, живеещ в Амазония? Имайки пред вид общия брой на романите в Бразилия, писани от българи, а той е три, с почуда трябва да кажем: две трети от нашето романово присъствие там дължим на Илко Минев. По ред причини множество книги, съставящи наличието ни там, остават непознати тук, при все че на мен са ми известни 84 заглавия. В отличие спрямо тях, и двете Миневи произведения станаха достъпни за отечествения читател: благодарение щедростта на автора им, впрочем дважди сторвал дарения (колцина постъпват тъй благородно?) на Софийския университет „Свети Климент Охридски”, гдето е учил. Понеже Миневите романи са преведени, литературното му дело не е библиографски данни и това го прави наистна двупосочен българо-бразилски буквен мост. 

Друга заслуга с „Дъщерята на реките” е, че обогатява нашата амазонска тематика, застъпена до сега в три Петър Бобеви романа: „Жрицата на змията” (1965), „Отмъщението на мъртвия инка” (1976), „Боа и диаманти” (1979). Ще ли някой някога напише изследване „Амазония в творчествата на Петър Бобев и Илко Минев”? Или то ще отлежава дълготърпеливо из обширния раздел „Неосъществени замисли”, подзаглавен „Гладна кокошка (аз) просо сънува”. Ако тукашните българи не милеем за сънародниците ни, които животът е разпилял по шара земен, то кой? Още повече щом те с дела   -  като Илко Минев  -  милеят за любезното отечество?
 


Comments

17/05/2017 17:50

After reading this topic I have finally found it the main reasons behind the failures in life. The students of college and school need to read this post once and help themselves in dealing with the life. You are doing a great job by giving information to the people and keep on in the future as well.

Reply



Leave a Reply


Ilko Minev